Лунни петна|書籍線上App不用買-HotApp4Game

Books Forge дава възможност на читателите да свалят безплатно приложения с безплатна литература от поредицата "Българска класика". Целта е да се улесни достъпа на учениците до учебна литература и възможността да се четат произведенията във всеки удобен момент. Може да разгледате останалите книги в нашия Google Play профил.

За да ползвате приложението не е необходимо да сваляте допълнителен четец. Всяко произведение е самостоятелна апликация. Вие преценявате кое от тях да оставите на телефона си или кое да изтриете. Целим да дадем възможността на хората да разполагат с библиотека от любимите си български произведения.

Books Forge запаметява до коя страница сте стигнали, можете да споделите любим цитат, има възможност за избор между дневен и нощен режим и сила на подцветката, шрифт и големина и можете да преминавате от една глава в друга по избор от съдържанието.

Николай Лилиев (истинско име Николай Михайлов Попиванов; 26 май 1885, Стара Загора - 6 октомври 1960, София) е виден български поет символист и драматург. Роден е в семейство на потомствени учители и свещеници, но от малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, а после завършва търговска гимназия в Свищов през 1903 г.

Литературните му интереси се проявяват още през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903 година. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само две пародии в сп. „Българан“, подписани с инициали.

"Лунни петна" е сборник от произведения на Николай Лилиев. Из заглавията ще намерите:

"Роса ли градините ръси", "Пламват нежни, пламват бели", "Когато далечен спомен гаснат", "Съдбата те изпраща бледен", "Рушат се девствени прегради", :Тежат ми венчалните думи", "Прощавай! Не зови! Не спомняй!", "Луната висне като плод", "Трепват невидими струни", "Боже, твоя светъл гняв свещен е", "Ти молиш, зная, но кого ли", "Пред тебе есента въздъхва", "Светкавици на мойта ранна нощ", "В ранната вечер без звук", "Смири, душа, размирната си скръб", "Измамний пламък на скръбта ме води", "Тревожната ми сянка не буди", "Вечерня, и бавно пълзи", "Градините повехнали скърбят", "По тъмните загрижени ланити", "О господи, благослови нощта", "Светът неспирно своя лик мени", "Нощта ще ни изплаче свойте тайни", "И наший блян", "Пред очите ни гаснат сияния", "Извяхват спомени и песни", "Мечтите зъзнат в наший път", "Кому се усмихваш, любов", Те отминават с песни безродната ни стряха", "Като утеха сетна проблясват небесата"